сряда, 25 април 2012 г.

Писмена защита срещу иск по чл.415,ал.1 от ГПК,предявен от топлофикация

Образец № 5 писмена защита
срещу иск по чл.415,ал.1 от ГПК
До
Софийския районен съд 
Бул. ”Драган Цанков” №6
гр. София
...... Гражданска колегия,............. състав

Писмени бележки /писмена защита

от адвокат ......................................, от
Софийска адвокатска колегия /САК/
гр.София,
адвокат-пълномощник на
............................................................ и
Соня Крумова Младенова
от гр. София, бул. ”..................” №............., район „............................”, .............”, бл...., вх...., ап.....

ответници

по гр.д. №............................./ по описа за 2011 г.
на ............ гражданска колегия, ............. състав



            ГОСПОЖИ / ГОСПОДА  РАЙОННИ СЪДИИ, 
           
            На основание чл.415,ал.2 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/,  Ви Моля, да издадете решение по  гр.дело № ................... / по описа за 2011 г. на СРС, ........ състав на .......Гражданска колегия/отделение, с което да оставите без уважение. предявения с исковата молба по него иск срещу доверителите ми ............................................ и Соня Крумова Младенова.
            Със същото си решение, на основание чл.415,ал.2 от ГПК моля, да обезсилите изцяло заповед по чл.410 от ГПК срещу .................................... и Соня Крумова Младенова от гр.София, издадена на .................2011 г. по ч.гр.д. №...... / 2011 год. по описа на СРС, ........ гражданско отделение, ..... състав, приложено към  настоящото гр.дело.№ .........  по описа за 2011 г. на СРС, ......... гражданска колегия, .... състав срещу ...................................... и Соня Крумова Младенова от гр.София и да  прекратите делото.
Основанията за това са :
            1.Ищецът по настоящото дело- „Топлофикация София „ЕАД, не е  представил доказателства, че е предявил иска си по чл.415,ал.1 от ГПК в посочения   едномесечен срок, и

2.На основание чл.415,ал.2 от ГПК, съдът следва да обезсили изцяло и заповедта  за изпълнение, издадена  срещу доверителите ми и делото срещу тях да бъде прекратено.

            3.При разглеждането на делото непрекъснато са прилагани правни норми по аналогия., а българското право не приема, не допуска позоваването и употребата на аналогията в правото, както по принцип, така и по изключение.В никой от клоновете на българското право.

            I..Относно просрочието на иска по чл.415,ал.1 във вр.с чл.415 ,ал.2 от ГПК, и наличието на преклузивна  давност относно правото този иск да бъде предявен/заведен.

            1.За да може да се предяви иск по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да са налице и да са изпълнени следните условия:
Едно предварително условие ,основано на чл.414,ал1 и 2 от ГПК- в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК, да има направено  писмено възражение от длъжника.В случая от моите доверители.
Да са изпълнени и двете комулативно дадени условия, разпоредени  в чл.415, ал.1 от ГПК:
„Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
            Тези две условия : „в едномесечен срок” и „като довнесе дължимата държавна такса” са комулативно дадени. За да се предяви иска по чл.415,ал.1 от ГПК, те едновременно трябва да са налице и да са изпълнени. Липсата или неизпълнението  на което и да е от тях, е законова пречка за предявяването на иска. по чл.415,ал.1 от ГПК.
            И
            Едно последващо условие, заявителят да представи доказателства, че е предявил иска  си в посочения срок по чл.415,ал.1 от ГПК
            Неизпълнението на това последно условие  е фатално за заявителя -в случая за ищеца „Топлофикация София”ЕАД. Защото липсата на доказателства, установяващи, че искът е предявен в едномесечния срок, погасява  правото му на иск по чл.415,ал.1 от ГПК.и довежда и до други санкции/последици: обезсилване на заповедта за изпълнение  и слага край на делото.Тъй като то остава без основание, без предмет,
Така е разпоредено в чл.415,ал.2 от ГПК:„Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта  за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист,издаден по чл.418.”

            2.Какви са фактите в настоящото дело срещу доверителите ми?

            Възраженията на доверителите ми по издадената срещу тях на .......2011 г. заповед за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК от Софийския районен съд, гр.София, бул.”Цар Борис III „№ 54, .......гражданско отделение, ..... състав, по ч.гр.д.№...../2011 г. са  заведени в деловодството на този съд на 11.05.2011 г. и имат входящи  номера както следва: вх.№ .... за .................................. и вх.№ .................... за Соня Крумова Младенова.
            Исковата молба по чл.415 ,ал.1 от ГПК е постъпила и заведена в Софийския районен съд на 16.06.2011 г..
Това установява, че е предявена след изтичане на едномесечния срок, заповядан в чл.415 ,ал.1 от ГПК.
Липсата на доказателства  към исковата молба по чл.415,ал.1 от ГПК за спазен едномесечен срок, е пречка за даване на ход на тази искова молба и както и за образуването на настоящото гражданско дело.
Представяне на доказателства за спазен едномесечен срок - една малка законова подробност, едно формално изискване на закона, но със сериозни последствия за заявителя-ищец: обезсилване на издадената  на негово име заповед за изпълнение изцяло и край на делото.
Фактът, че  при подаването на исковата молба по чл.415,ал.1 от ГПК не са представени доказателства за спазен едномесечен срок  по чл.415,ал.1 от ГПК е основание за приложение на чл.415,ал.2 от ГПК.
Тоест, заповедта, издадена по чл.410 от ГПК срещу доверителите ми трябва да бъде изцяло обезсилена, а воденото срещу тях дело трябва да бъде прекратено.
Това се доказва  и от следните факти :
В списъка  на доказателствата към иска  чл.415,ал.1 от ГПК, няма приложени доказателства, че той е предявен в едномесечен срок от писменото възражение на доверителите ми срещу издадената срещу тях заповед за изпълнение, каквото е разпореждането на чл.415, ал2 от ГПК.
В този списък на доказателствата към иска чл.415,ал.1 от ГПК, няма приложени и доказателства,че той е предявен в едномесечен срок от указанията на съда към заявителя, че може да предяви иск  в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса /.чл.415,ал.1 от ГПК ,съпоставен и  с чл. чл.415,ал2 от ГПК/.
В случай,че е разполагал с тези доказателства, то ищецът е щял да ги посочи при изброяването на доказателствата, приложени към исковата му молба – виж стр.3 и 4 от исковата молба - списък на приложените доказателства от 1 до 17, вкл. и е щял да ги представи приложени към нея!
Факт е, че към исковата молба по чл.415,ал.1 от ГПК срещу доверителите ми, няма доказателства и за това, че искът е предявен  като ищецът е довнесъл дължимата държавна такса.
Всъщност, въпросът с внасянето на дължимата такса стои открит, тъй като ищецът в качеството си на заявител по чл.410 от ГПК е внесъл половината от дължимата държавна такса, по ч.гр.д.№....../2011 г. по описа на .....състав на .... гражданска колегия при СРС, гр.София, бул.”Цар Борис III”№54.
Искът по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен/заведен в СРС, гр.София, в друга съдебна сграда- на бул.”Драган Цанков” №6, ..... гражданска колегия, .... състав и въз основа на него е образувано настоящото гр.д. № ........... / по описа за 2011 г. срещу доверителите ми.
Към това дело няма посочени/изброени/представени/приложени никакви писмени доказателства нито за довнесена, нито въобще за внесена държавна такса.
За да ползва основанието на чл.415,ал.1 от ГПК, и съгласно него да предяви този си иск, той –ищецът е трябвало да довнесе още една втора от дължимата държавна такса, което не е направил.
В същото време, обаче, щом като ищецът е изготвил искова молба, а не иск, както изисква чл.415,ал.1 от ГПК, то на основание  чл.128,т.2 от ГПК, заедно с исковата си молба, той е трябвало да представи документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. А в случая те се дължат.
Това, обаче, са други суми за държавни такси и разноски, различни от тези 50%  от дължимата държавна такса, внесени  по ч.гр.д.№...../ от 2011 г. по описа на  ..... състав на ....... гражданска колегия при СРС, гр.София, бул.”Цар Борис Трети”№54. Това също не е направено от ищеца.
Факт е, че ч.гр.д.№...../2011 г. по описа на  .....състав на .... гражданска колегия при СРС, гр.София, бул.”Цар Борис III”№54. не е преобразувано в гр.д. № ...... / по описа за 2011 г. на СРС, бул.”Драган Цанков” №6, ........ гражданска колегия, ...... състав.
Това означава, обаче , че съгласно чл.128,т.2 от ГПК при предявяването на исковата молба по гр.д. № ....... / по описа за 2011 г. на СРС, бул.”Драган Цанков” №6, ..... гражданска колегия, .... състав, ищецът – „Топлофикация София „ЕАД е следвало да представи документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Други такси, различни от тези, внесени по ч.гр.д. Това също не е направено от ищеца.
По-нататък,
в цялата Глава тридесет и седма от ГПК няма употребено понятие ”кредитор”. Независимо от това, обаче, „Заповедта  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК”срещу доверителите ми е издадена на името и в полза на „кредитор””Топлофикация София „ЕАД?!
Тъй като, разпоредбите на Заповедното производство не боравят с понятието „кредитор” не е ясно как и на какво основание, в противоречие с чл.412 от ГПК, „заявителят” от заявлението по чл.410,ал.1 от ГПК се е превърнал в „кредитор” в издадената „Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК”срещу доверителите ми. Не е ясно и на какво основание той-”Топлофикация София „ЕАД в качеството си на „кредитор” предявява иск по чл.415,ал.1 от ГПК, който се отнася до „заявител”.
При това положение, закономерно възниква въпроса: каква процедура се спазва за да се привеждат в изпълнение  исканията на ищеца?! Каква процедура важи за ищеца? Тази на заповедното производство или процедурата на чл.127 и чл.128 от ГПК?! Коя точно разпоредба и на кой закон изрично разпорежда това?
Открит стои и въпроса относно извършената проверка на исковата молба, както и  за приложението на чл.129,ал.6 от ГПК във връзка с чл.6 от Закона за държавните такси.Както и относно проверката по чл.411ал.2,т.2 от ГПК.
Поради настъпилата преклузивна погасителна давност  по чл.415,ал.2 от ГПК, ищецът не може да представя доказателства ,че исковата му молба е подадена в едномесечния срок, след завеждането й в деловодството на съда на 16.06. 2011 г. и/или отделно от нея.
Всъщност, на основание чл.7,ал.1 от ГПК и по силата на служебното начало, регламентирано в него, още при докладването на постъпилата по чл.415,ал.1 от ГПК, искова молба на „Топлофикация София „ЕАД,съдът / СРС,гр.София бул.”Драган Цанков”№6............гражданска колегия,.....състав/, е следвало да установи, да констатира, че тя е нередовна по смисъла на закона и поради това е недопустима. Първо поради факта, че не са надлежно изпълнени посочените в чл.415,ал.2 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК процесуални действия задължителни за ищеца: представяне на доказателства, че е предявена в едномесечен срок и като за довнесена дължимата държавна такса. Второ, и/или поради неизпълнение на чл.127 и чл.128 от ГПК, в случай,че „искът” по чл.415,ал.1 от ГПК е внесен за разглеждане по общия ред, при все,че това е недопустимо.Поради факта, че по този начин се прилага аналогия в правото.
           От правна и от фактическа страна, изложеното обуславя, че са налице основанията за  приложението на  чл.415,ал.2 от ГПК:
Заявителят - ищец по настоящото дело- „Топлофикация София „ЕАД, не е
 представил доказателства, че е предявил иска си по чл.415,ал.1 от ГПК в посочения едномесечен срок;
Поради това, на основание чл.415,ал.2 от ГПК,, съдът следва да обезсили изцяло и заповедта  за изпълнение срещу доверителите ми, а делото срещу тях да бъде прекратено.

II. Относно  ЗАБРАНАТА за УПОТРЕБАТА на АНАЛОГИЯТА в БЪЛГАРСКОТО ПРАВО
            ЗАБРАНАТА за УПОТРЕБАТА на АНАЛОГИЯТА в БЪЛГАРСКОТО ПРАВО  не допуска употребата, позоваването и прилагането на чл.133 от ГПК, по отношение и всички възражения и искания, направени от доверителите ми досега при провеждането на гражданското дело срещу тях,.
Включително и  по отношение на  сега посочената от мен и доверителите ми, настъпила преклузивна давност за ищеца относно правото му да предявява иск по чл.415 ал.1 от ГПК в нарушение на чл.415,ал.2 от ГПК.
            Преди да се изложат други съображения , за яснота в това изложение, следва да се посочи и:
1.Що е аналогия въобще и що е аналогия в правото в частност?
Понятието „Аналогия”въобще означава „по подобие, сходство; прилика между предмети, явления или понятия; съпоставяне, сравнение.”
Понятието аналогичен означава „основан на аналогия, подобен, приличен на...”.
Понятието „аналогия” в правото означава, прилагането на правна норма към случаи, които не са изрично предвидени в нея, но са сходни с предвидените”.
Това  води до разширяване приложното поле на правната норма, предпоставка е за субективно и поради това разнообразно, нееднакво тълкуване.Това на свой ред противоречи на принципа, че правната норма не може да се тълкува и прилага разширително.
За да се добие представа, как е допусната аналогия в правото при Заповедното производство по ГПК, следва да се направи един, макар и кратък анализ на правните норми, включени в това производство.

2.Какво представлява „заповедното производство” по ГПК от законова, законодателна и от фактическа гледна точка.
А.От  гледна точка на закона и от законодателна гледна точка:

По принцип, структурата и състава на ГПК като закон включва обща и специална част. В общата част са посочени основните принципи и начала на гражданския процес, а специалната част има за задача да се регулира редът, при който следва да се провеждат делата по гражданското съдопроизводство - от Глава  Първа, до Глава Тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист”.Това са разпоредбите относно правомощията на независимата съдебна власт в производството по граждански дела.
Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК е систематизирана след приключването на правилата, на редът за общия, за обикновения граждански процес.
Такова систематизиране само по себе си установява, че „Заповедното производство”в ГПК представлява законодателен опит за осъществяване на някаква законодателна идея за бърз, особен, частен способ за събиране на парични суми. Способ, който да се различава от общия способ за разглеждане на гражданските дела в съда. Да се различава както по начин и форма на разглеждане, така и по време, необходимо за разглеждане.
В подкрепа на този извод за явни различия на заповедното производство от общия принцип за разглеждане на съдебните дела от граждански характер са следните факти, намерили израз в съдържанието на разпоредбите на Глава тридесет и седма. Заповедно производствоот ГПК./ от чл 410 до чл.425 включително/.
Най-общо тези различия могат да се групират :
А1.По начина на започване на общото и „особеното, бързото, частното” производство по граждански дела;
Видно от разпоредбите на специалната част на ГПК, общото съдебно производство по граждански дела започва с  искова молба.
Заповедното производство по чл.410 от ГПК започва със заявление.
А2.По наименованията на страните  в общото  и „особеното, бързото, частното” производство по граждански дела;
Страните при общото съдебно производство по граждански дела се назовават ищец и ответник.
Страните по заповедното производство по чл.410 от ГПК са законодателно определени като заявител и длъжник.
А3.По това на кого от страните принадлежи тежестта на доказване на претенцията/на направеното искане  в общото  и „особеното, бързото, частното” производство по граждански дела;
Видно от разпоредбите на специалната част на ГПК, в общото съдебно производство по граждански дела тежестта  на доказване  на исковата претенция не е  вменена в задължение на подалия исковата молба., на инициатора на процеса.
Тежестта на доказване на несъстоятелността на исковата молба по същество е прехвърлена изцяло върху ответника. При това е допуснато тя да е възможна за осъществяване само и единствено чрез изготвянето на отговор по исковата молба. В който отговор, той-ответникът трябва и да посочи всички свои доказателства, с които разполага,както и тези, с които не разполага, но предвижда, допуска да разполага и ползва с оглед бъдещото оборване на исковата молба.
Така прехвърлената върху ответника тежест на доказване, в общия граждански процес по същество, го лишава от възможността да изгражда стратегия и тактика на своята защита с оглед последващите процесуални и извън процесуални действия на автора на исковата молба.
В „заповедното производство” тежестта на доказване е изцяло задължение само на подалия заявлението с искане за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
Този извод следва от разпоредбата на чл.414,ал.1 от ГПК” Длъжникът може да възрази писмено  срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква”.!!!
А4.Законодателят, обаче, не е определил какви са процесуалните качества на длъжника и на заявителя, след като заявителя  осъществи правото си да „предяви иск”по чл.415,ал.1 от ГПК.
Законодателят е посочил „предяви иск”, а не искова молба.
Очевидно, предвид идеята му за създаване на особено, бързо, частно производство за събиране на парични суми, използването на думата ”иск” не е случайно. То очевидно е част от явната цел заповедното производство да бъде различно от общото производство по граждански дела, предизвиквано чрез искова молба.
В чл.415 ал.1 ГПК, обаче, не се съдържа изрична препратка относно бъдещата процедура и процесуалните качества на страните от заповедното производство при предявен иск. Липсва и конкретна и ясна законова разпоредба как и какво следва от този момент нататък.
Законодателят не е развил тази процедура в Глава тридесет и седма”Заповедно производство”, нито е направил препращане към специалната част на ГПК.
В заповедното производство няма никаква обща норма, която да препраща тази процедура изцяло да бъде  осъществявана  по общия ред.
Също така, в заповедното производство, няма разпоредба, която да слага знак на равенство относно смисъла и приложното поле на  понятията „иск” по чл.415,ал.1 от ГПК и „искова молба” по чл.124 и/или 127,чл.128 от ГПК”; между „заявител” и „кредитор” и др.
В този смисъл, обстоятелството, че в чл.410,ал.2 ГПК се разпорежда, че „заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2”, от законодателна гледна точка не означава нищо.
Това е така, защото не се посочва към кой закон е насочена направената препратка.
Още повече, че в днешно време, в страната ни има толкова много закони, съдържащи разпоредби на чл. 127 и чл.128 и по-голямата част от тях са все предмет на „специално”регулиране.
 Друг би бил извода, в случай, че разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК би имала следната редакция: „заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от този закон”. Тогава би било ясно, че препратката е към ГПК.
Независимо от това дали е правилна или неправилна редакцията на цитираният текст, от законодателна гледна точка, важното е, че няма препратка, която да разпорежда, че за процедурата по чл.415, ал.1 от „Заповедното производство” от ГПК се прилагат на процедурните норми от специалната част на ГПК.
В случая, посоченото в чл.410,ал.2 от ГПК има само едно информационно редакционно изискване, към заявлението, за да може то да съдържа данни както относно какво се търси, така и от кого и къде се търси.
Очевидно, законодателят е имал предвид, че заявленията за парични суми следва да могат се пишат и подават от широк кръг граждани, без да е необходимо те да ползват адвокатска помощ.
Препратката в чл.410,ал.2 от ГПК, въобще не е основание да се счита, че процедурата по Заповедното производство, след предявяване на иск по чл.415,ал.1 от ГПК се провежда по общия ред.Още по-малко е основание да се налага такава процедура и да се изисква нейното спазване.
Ето защо, нито съдът, нито заявителят-ищец по чл.415 ал.1 от ГПК / а още по-малко „кредиторът” по заповедта  за парично вземане, както е в случая/ имат правото да се позовават и да прилагат и спазват разпоредбите на чл.133 от ГПК и др. по отношение на всички видове възражения или искания, направени от доверителите ми срещу ищцовата страна и нейните противоправни действия.
Когато неясна форма, без да има изрично препращане/свързване с друга правна норма от същия или друг закон, се употребява чрез досещане или по системата”то се знае”- тогава, на практика, е налице употреба на аналогия в правото. Което е недопустимо в българското право.
А5.По използваните понятия в разпоредбите на  общото  и „особеното, бързото, частното” производство по граждански дела;
Едно кратко изброяване на понятията установява че, в общото съдебно производство по граждански дела се използват и понятията: „ищец”„искова молба”, „отговор по искова молба”,”ответник”.
В заповедното производство се употребяват понятията „заявител”, „заявление”, „длъжник”, заповед за изпълнение, „възражение”срещу заповед за изпълнение „иск” . Техният смисъл,както и правния им обхват не е разяснен нито в Глава тридесет и седма от ГПК, нито в които и да е  разпоредби на ГПК.
Нещо повече:
В цялата Глава тридесет и седма няма употребено понятие ”кредитор”. Независимо от това, обаче, „Заповедта  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК”срещу доверителите ми е издадена на името и в полза на „кредитор””Топлофикация София „ЕАД?!
Тъй като, разпоредбите на Заповедното производство не боравят с понятието „кредитор” не е ясно как и на какво основание, в противоречие с чл.412 от ГПК, „заявителят” от заявлението по чл.410,ал.1 от ГПК се е превърнал в „кредитор” в издадената „Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК”срещу доверителите ми. Не е ясно  въз основа на коя разпоредба на заповедното производство, „кредитора”  ползва чл.415, ал.1 от ГПК, който определя правото на иск на заявителя, а не на кредитора.
А6. От цялостния анализ на разпоредбите в „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК се установява, че за  заповедното производство не важат разпоредбите на общата и специалната част на ГПК.
Освен в един единствен случаи, когато конкретна негова разпоредба  препраща към определена норма от специалната част.
Това е случаят, с анализираната по-горе разпоредба на чл.410,ал.2 от ГПК.
Чл.410,ал.2 ГПК разпорежда заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2”.
Това препращане към приложението на разпоредбите на  чл.127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2”от специалната част на ГПК се отнася само и единствено до елементите, които трябва да се съдържат в заявлението на искане за издаване на изпълнителен лист.
Това препращане към чл.127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, обаче, не се отнася и до заявлението за искане заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК!!!
Още по-малко това препращане обявява, че делата по чл.410 и следващите от ГПК, ще се разглеждат по общия ред, предвиден в специалната част на ГПК.
Ако, законодателят е целял заповедните производства да се разглеждат по общия ред, той не би си направил труда да създава цяла нова глава в ГПК „Заповедно производство”.
Също така, в случай, че законодателят е целял заповедните производства от някакъв момент нататък, да се разглеждат по общия ред, то той би извършил това със създаването на  една  обща препращаща  към общия ред разпоредба.
Примерно със следното съдържание”след подаване на възражение срещу заповедта по чл.410  и  подаването на искова молба от заявителя, делата  по заповедното производство се преобразуват и се провеждат по общия ред, предвиден в специалната част на ГПК”.
Няма такава разпоредба в „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК.
В цялата глава „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК, няма нито една разпоредба, която да препраща изграждането и осъществяването на защитата на „длъжниците”по заповедното производство, да се извършва по общия ред, регулиран в специалната част на ГПК.
Никъде в  „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК не се съдържат препратки ,че след като направи възражение срещу заповед за изпълнение, правата на длъжника се осъществяват по реда на разпоредбите на специалната част от ГПК – по чл.131-чрез отговор, по искова молба, чл.132-приложения към отговора по исковата молба;чл.133- последици от неподаването на отговор по искова молба и така нататък.
И няма как да има такива разпоредби, защото възможното им приемане би противоречало с постановения от законодателя принцип в тази глава – доказването е само и единствено задължение на „заявителя”! Длъжникът дори не е длъжен да мотивира своето възражение срещу твърденията и нападките на заявителя.
Всъщност, с това, по същество законодателят  мълчаливо приема, че твърденията на заявителя могат да бъдат  и голословни.
В конкретния случай, по настоящето дело, това задължение за приложение на разпоредбите на  чл.127,ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2”от специалната част на ГПК се отнася само и единствено до елементите, които трябва да съдържа заявлението на заявителят- ищецът-„Топлофикация София „ ЕАД,
Б.От гледна точка на фактическото прилагане на процесуалната фигура- заповедно производство:
В цялата глава „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК, няма разпоредби, които да установяват ясен, непротиворечив и последователен процесуалния ред, относно начинът, по който се завеждат, провеждат, водят и/или преобразуват делата, започнали със заявление за издаване на заповед за изпълнение и преминали към искове по чл.415, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК.
Повечето разпоредби в тази глава от ГПК се характеризират с вътрешно, съдържащо се в конкретната норма противоречие и/ или са в противоречие с предходни или последващи текстове, както и с основните принципи и основните начала на  гражданския процес.
Разбира се, най-голямото, основното противоречие на „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК, е противоречието й с разпоредбите на  Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г.
По същество, изложените факти характеризират „Заповедното производство” като недовършен „особен, частен случай” в българското съдебно производство по граждански дела., за който не важат разпоредбите на общата и специалната част на ГПК.
В същото време, Заповедното производство в ГПК няма създадени и свои собствени цялостни, ясни и последователни процедурни разпоредби.

            В заключение,
прегледът на разпоредбите в „Глава тридесет и седма. Заповедно производство” от ГПК и последвалия техен правен анализ обуславят  няколко  извода:
            Първо,
            Законодателното намерение да се създаде особено, бързо производство за събиране на парични суми като самостоятелен частен институт в гражданския процес е направено в противоречие с Конституцията на Република България и с принципите на българското право.
            Във вида, в който е приета от законодателя, процедурата по заповедното производство представлява започната, но не е и  завършена процесуална форма. Тя не е съгласувана, не е съответна с разпоредбите на Конституцията на Република България. Не е съгласувана, не е съответна с общата и специалната част на ГПК, както и с други български закони-Закон за задълженията и договорите и т.н.
            Тези съществени законодателни пропуски са създали и системно създават условия за разширително  субективно тълкуване на „правните” разпоредби на това производство, което е недопустимо.
Налице е прилагането на правни норми към случаи, които не са изрично предвидени в тях, но са сходни с предвидените.
Това, обаче, не е нищо друго, освен употреба на аналогия  в правото, която българското право отдавна е отрекло.
            Прилагането на това особено, специално, частно производство в изкривената му „законова” форма, обаче, е грубо нарушение на правата и законните интереси на гражданите, включително  на доверителите ми.
            Второ,
            въпреки забраната на българското право за употребата на аналогия в правото, настоящото дело, водено срещу доверителите ми е доказателство за прилагането на  разпоредбите  на чл.410-425 от ГПК по аналогия с разпоредбите от специалната част на същия закон.
             Предвид изложеното,

             Госпожи/господа районни съдии,

             Ви моля,
 да приемете за установени следните факти и обстоятелства:
             1.Ищецът по настоящото дело- „Топлофикация София „ЕАД, не е  представил доказателства, че е предявил иска си по чл.415,ал.1 от ГПК в посочения едномесечен срок, и
2.Предвид изложеното в предходната точка, са налице основанията за приложение на чл.415,ал.2 от ГПК, съгласно които съдът следва да обезсили изцяло заповедта  за изпълнение, по чл.410 от ГПК издадена на ....2011 г. срещу доверителите ми ................................................. и Соня Крумова Младенова от гр.София.
3.Делото, водено срещу тях от „Топлофикация София „ЕАД,  срещу тях следва да бъде прекратено.
            4.При разглеждането на делото  са  приложени правни норми по аналогия., а българското право не приема, не допуска използването на аналогията в правото, както по принцип, така и по изключение.В никой от клоновете на правото.
            По същество, позоваването и употребата  на правни норми по аналогия характеризират  иска и като недопустим.
            Въз основа на установените по-горе обстоятелства и факти, със същото си решение,
            на основание чл.415,ал.2 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК моля, да обезсилите изцяло заповед по чл.410 от ГПК срещу ......................................... и Соня Крумова Младенова от гр.София, издадена на ................2011 г. приложена към  настоящото гр.дело.№ ..........  по описа за 2011 г. на СРС, ............. гражданска колегия, ..... състав срещу .......................... и Соня Крумова Младенова от гр.София и да  прекратите делото.
            Също така,
            На основание чл.415,ал.2 от ГПК, да оставите без уважение. предявения по чл.415, ал.1 от ГПК иск срещу доверителите ми ............................................. и Соня Крумова Младенова. – ответници  по  гр.дело № .............. / от 2011 г. по описа на СРС, ........... състав на ..........................Гражданска колегия/отделение.

            В заключение,

            Подкрепям  правните съображения и изводи, на доверителите ми, изложени в писмения им отговор по исковата молба срещу тях, както и в другите им писмени искания, приложени към настоящото дело.
            Претендираме за разноски.

            Забележка:

Настоящите писмени бележки/писмена защита съдържат 10 /десет/ страници.
Един техен оригинален екземпляр се завежда в деловодството на СРС, гражданска колегия, ........състав, за да се подшие/пришие/приложи към гр.д. .№............. описа за 2011 г. на същия съдебен състав.
                                                           Адв.............................. / подпис...................................../

гр.София
СКМ/2
            Текстът на тези писмени бележки/писмена защита подготви и написа Соня Младенова.
На 25.04.2012 г. те са заведени в деловодството на съответния граждански съдебен състав на Софийския районен съд, разглеждащ гражданското дело, провеждано  срещу мен.
С тази си публикация ги предоставям за ползване от всички вас, които имате нужда от правно съдействие по проблема.
            За сведение на читателите, които не са юристи, считам за необходимо в близко бъдеще, да направя някои допълнителни разяснения.
Относно какво означават на езика на ежедневието, направените по-горе в изложението на писмените бележки/писмена защита  констатации.
Като например, какво означава извода:
„Открит стои и въпроса относно извършената проверка на исковата молба, както и  за приложението на чл.129,ал.6 от ГПК във връзка с чл.6 от Закона за държавните такси.Както и относно проверката по чл.411ал.2,т.2 от ГПК.” и др.

--------------------------------------------------------------------------------------------------



Допълнителен коментар

Какво означават на езика на ежедневието, направените по-горе в изложението на писмените бележки  правни констатации и изводи:
„Във вида, в който е приета от законодателя, процедурата по заповедното производство представлява започната, но не и завършена законодателно изградена  процесуална форма.
Тя не е съгласувана, не е съответна с разпоредбите на Конституцията на Република България. Не е съгласувана, не е съответна с общата и специалната част на ГПК, както и с други български закони-Закон за съдебната власт, Закон за задълженията и договорите и т.н.”
Тези съществени законодателни пропуски са създали и системно създават условия за разширително  субективно тълкуване на „правните” разпоредби на това производство, което е недопустимо.
Налице е прилагането на правни норми към случаи, които не са изрично предвидени в тях, но са сходни с вече предвидените.
Това, обаче, не е нищо друго, освен употреба на аналогия  в правото, която българското право отдавна е отрекло.”
Какво означава „разширително  субективно тълкуване на „правните” разпоредби на заповедното производство по ГПК” ?
На практика, това означава, че поради липсата на ясни последователни разпоредби за приложима процедура, по всяко едно дело, образувано по  чл.410 от Заповедното производство от ГПК, всеки един съдия, с всяко свое действие, по същество, изземва функциите на законодателя и „дописва” от свое име закона – ГПК. От своята гледна точка или от гледната точка на нечий интерес.
Тези действия на съдията се обуславят, обусловени са и не се дължат на смисъла и съдържанието на разпоредбата на точно определената правна норма.Те обикновено й противоречат.
Такива действия са продиктувани и се намират в зависимост от обема, от възможностите, наличието/или отсъствието на всестранна специална теоритична и практическа правна подготовка, както и на всестранна обща култура на всеки един отделен съдия.
Иначе казано, тези действия, съответстват на висотата, на качеството  на правната осведоменост/неосведоменост, на правните знания/незнания на отделната личност, задължена  от  законите да съди право, да правораздава.
Такива действия на съда,свързани с „дописването” на закона,от една страна са израз на незачитане на правната норма, така както е разпоредена от законодателя, а ат друга страна са израз на наличието/липсата у съда на познания за историческото развитие на принципите, институциите  и традициите в българското право, както като теория, така и като практика, като приложение.
По-нататък, какво означава извода:
„Открит стои и въпроса относно извършената проверка на исковата молба, както и за приложението на чл.129,ал.6 от ГПК във връзка с чл.6 от Закона за държавните такси.Както и относно проверката по чл.411ал.2,т.2 от ГПК.”
Първо,
по чл.129,ал.6 от ГПК във връзка с чл.6 от Закона за държавните такси.
За да стане ясно, трябва да се цитират заглавието на чл.129, както и  правните норми на чл.129,ал1 от ГПК.
Те са основните, определящите характеристики на  приложното поле на чл.129  от ГПК.
           Заглавието над чл.129 от ГПК гласи „ Проверка на исковата молба”.
Алинея първа на чл.129  разпорежда:
” Съдът проверява редовността на исковата молба”.
Алинеи 2,3,4 и 5 от същата разпоредба посочват границите, обхвата на тази проверка относно редовността на исковата молба, както и какво съдът извършва, в случаите, когато исковата молба е нередовна.Посочват се и правилата за това как, от кого и кога се отстраняват нередовностите: при постъпването на исковата молба/ал.2 и ал.3/ и/или  „по време на производството”/ал.4/.
Разпоредбата на чл.129,ал.6 от ГПК заповядва налагането на определена санкция-имуществена отговорност на „ длъжностно лице, което даде ход на исковата молба, без да е внесена напълно държавната такса.” Тази отговорност се основава на чл.6 от Закона за държавните такси.
Съгласно чл.6 от Закона за държавните такси, „отговорните частни и длъжностни лица за неплатени по тяхна вина такси или платени в по-малко, се задължават да платят същите с глоба до троен размер.”
Пояснение: Цитат:„Съдът не работи и не се занимава с Конституцията!Оставете Конституцията!По гражданските дела съдът работи по ГПК!!!”.
За него,за съда единствено важното е, какво разпорежда ГПК! Поради това тук исега сме принудени да водим „сражение”, да се защитаваме с аргументите на разпоредбите на ГПК.
Посоченият пример, обаче, установява,че и ГПК не е меродавен/ не е от значение за съдебните действия и решения.Явно и ГПК не е символ веруюто на съда.Това се установява и от следващите по-надолу в изложението констатации.
Второ,
по чл.411ал.2,т.2 от ГПК
Нека да цитираме разпоредбата на чл.411ал.1 и ал.2,т.2 от ГПК
Съгласно заглавието над чл.411 от ГПК, този текст се отнася до издаването на заповед за изпълнение.
В чл.411,ал.1се посочва, че „Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника”./Има се предвид заявлението по чл.410 от ГПК/
Писмените бележки/писмената защита се отнасят до защитата на „длъжници” с постоянен адрес в гр.София ,жк Младост 1,район „Младост”.
Първото дело срещу тях, това по чл.410 от ГПК - ч.гр.д.от 2011 г. е заведено и образувано в София, в Софийския районен съд на ”Цар Борис Трети” № 54.
Това е район „Красно село”на град София, а там се намира седалището на „Топлофикация София” ЕАД- на ул.”Ястребец”.
Тоест, делото е образувано по адреса на седалището на заявителя, а не по постоянен адрес на „длъжниците”.
Това действие на съда е нарушение на разпоредбата на чл.411,ал.1 ат ГПК.
Второто дело с иск по чл.415,ал.1 от ГПК е заведено и образувано в Софийския районен съд/СРС/, гр.София, на бул.”Драган Цанков”№ 6, който се намира в район „Лозенец”на град София, а „длъжниците” не са променяли постоянния си адрес извън район Младост на град София.
И в този случай, делото е образувано не по постоянен адрес на „длъжниците”.
Това действие на Софийския районен съд/СРС/, гр.София, на бул.”Драган Цанков”№ 6, на свой ред, също е в нарушение на разпоредбата на чл.411,ал.1 ат ГПК.
По-нататък,
Ал.2 на чл.411 от ГПК постановява: „Съдът разглежда заявлението / има се предвид заявлението за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
Точка 2 от ал.2 на чл.411:” искането е в противоречие със закона или с добрите нрави”.
Изводът се налага сам . Посочените  действия на съда са все в противоречие със закона.В случая с ГПК.
Съгласно чл.Чл.411,ал.2 т.2 от ГПК, в обсъждания случай, съдът не е трябвало да издава заповед за изпълнение. Точно, защото чл.411,ал.1 от ГПК изрично заповядва :”Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника”.От текста на ГПК следва,че това е районен съд в гр.София, район Младост.
Очевидно, в случая даже от съда не се знаят, не са прочетени, не са осмислени и не са приложени според предписаното на съдържанието им две съседни изречения-разпоредбите на ал.1  и ал.2 от един и същи текст от закона - чл.411 от ГПК!!!
Закономерно възниква въпроса, дали съдът въобще си прави труда да изучи и да съпостави отделните разпоредби на правните норми на специалното „бързо” заповедно производство от ГПК с общата и специалната част на самия ГПК?!
А дали проверява тези разпоредби съответстват ли или противоречат на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г.?!Каквито са задълженията му по чл.13 от Закона за съдебната власт?!
А съпоставя ли ги с другите български закони? Например със Закона за съдебната власт, Закона за задълженията и договорите и др.
Все в тази последователност, е необходимо да се отбележи, че  по силата на служебното начало заповядано в чл.7 от ГПК,
Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия  от страните.Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.”
Законът-ГПК !!! задължава съда служебно да съдейства на страните , а не да воюва с по-слабата от тях, само поради това,че не е на власт или защото не е заможна.
Продължение на служебното начало, заповядано в чл.7 от ГПК е и разпоредбата на чл.155 от ГПК със заглавие”Неподлежащи на доказване факти”
„Чл.155.Не подлежат на доказване  общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.”
Какво е значението на тази разпоредба в обсъждания случай?
Тази разпоредба заповядва определени действия на съда, които той задължително и служебно е длъжен да извърши по отношение на страните.
Тази разпоредба на закона означава много  за нас гражданите, сражаващи се на полето на заведените срещу нас дела по чл.410 от ГПК./ При изричната уговорка, в случая, че тезата на съда, относно това, че делата с искове по чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се провеждат по общия ред на специалната част на ГПК, е вярна /.
И така, разпоредбата на чл.155 от ГПК означава, че:
първо,
съдът/ съдията, по силата на служебното си положение е длъжен да знае Конституцията на Република България, в сила от 1991г., както и всички закони на страната ,по време на действие,отмяна, изменения и допълнения;от първия текст до последната разпоредба.Да прилага законите, когато те не противоречат на Конституцията за времето на действието им,съобразено със съвпадането им по време на действие с периода на исковата претенция ;
второ,
знаейки Конституцията и законите, е длъжен безпристрастно да ги  съобщи, да ги разясни, да ги обясни  на страните;
трето,
задължението за безпристрастното съобщение/разяснение на законите важи за времето на целия граждански процес до завършването му. Това задължение на съда следва непосредствено от длъжностното, служебно качество на съдията/съда, което не се променя в провеждането на целия граждански процес;
четвърто,
съдът има същото задължение за безпристрастно съобщение на страните на известните му по силата на служебното му положение факти.
За обсъждания случай това са фактите, свързани с липсата на самостоятелна ясна непротиворечива процедура за провеждането на Заповедното производство; фактът,че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от името на заявител, а заповедта за изпълнение на парично вземане е издадена на името на „кредитор”, което е нарушение на закона и е недопустимо и т.н.
Това са фактите,че:
Обявилият се за  „ищец”Топлофикация София”ЕАД, в качеството си на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон за участие в облигационните отношения в страната, по предмета си на дейност няма право на” продажба на топлинна енергия”;
 Това юридическо лице има за предмет на дейност само „ производство и пренос на топлинна енергия”;
Съгласно предмета си на дейност, това юридическо лице няма право да извършва продажба на топлинна енергия, нито да търси от гражданите плащания за консумирана/употребена/ползвана топлинна енергия /парно.
Да разяснява на страните, че като завежда дела, по които изисква от гражданите суми, за консумирана/употребена, /ползвана топлинна енергия /парно, за които  няма право, предвид предмета си на дейност, такова юридическо лице цели да се обогатява неоснователно и няма право на иск;
След като се обогатява неоснователно, такова юридическо лице, по силата на разпоредбите на облигационното право, е задължено да върне обратно на гражданите, неоснователно полученото от тях плащане;
пето,
служебно да разясно на обявилият се за  „ищец”Топлофикация София”ЕАД, в качеството си на юридическо лице-ищец, освен правото си на процесуална и материално-правна легитимация е задължен да докаже и това, че е собственик както на активите,така и на пасивите на приватизираните социалистическите стопански предприятия -ССП София,СТЕК София,ТЕЦ София, ТЕЦ Земляне, ТЕЦ Изток и др.;да представи доказателства за това,че той е техен универсален правоприемник и т.н.;
Още повече, че съдът служебно знае, че приватизацията на социалистическото стопанство и собственост в страната се извърши в съда, на основата на правни анализи и счетоводни баланси, но само по отношение на активите на предприятията и стопанските организации. Та нали приватизацията се извърши чрез съдебни решения!
 Приватизация на пасивите на стопанските предприятия, в това число и на топлофикационните дружества на територията на град София няма.Не е извършвана.
Поради служебните си знания за принципа и начина на извършването на приватизацията на социалистическите стопански предприятия, съдът служебно знае, че ищецът-даже, когато е монополист не може да претендира, за нещо /пасивите/, което  не е негова собственост!
Поради това, че е извършвал приватизация, съдът служебно знае, че към пасивите на тези предприятия, освен всичко друго, се отнасят и всички запечатани, спрени, свалени и т.н радиатори в жилищата на хората.
Ето защо, съдът служебно знае, че включително  и на това основание монополистът няма никакво право да предявява каквито и да било претенции към гражданите за каквито и да било плащания.Въз основа на това свое служебно познание, съдът не трябва и не е трябвало да образува дела срещу гражданите по заявления на топлофикационните дружества  по реда на чл.410 от ГПК.
шесто,
за времето от 1989 г. до 2012 г. са съществували няколко режима на ползване на топлинна енергия.
По времето на социализма-при условията на абонаментна система и абонатни номера.
По времето на капитализма – след 1999г. - по реда на индивидуални /с всеки един собственик или наемател на жилище двустранни писмени договори.
Този въпрос първоначално е уреден със Закона за енергетиката и енергийната ефективност, в сила от 1 януари 2000г, до която дата топлофикационните дружества, имащи в предмета си на дейност”продажба на топлинна енергия” са били задължени да сключат двустранни индивидуални договори за продажба на топлинна енергия.Няма колективни договори с измислени етажни собствености,няма колективно договаряне по входове на жилищни блокове.Няма домсъвети,паланки и т.н. определения и препратки.
Законът изисква и налага сключване на двустранен договор за продажба на топлинна енергия със страни: предприятието имащо право да продава топлинна енергия за битови нужди на гражданите и лицето, което ще потребява тази енергия .
Законът не допуска и не задължава гражданите потребители на топлинна енергия за битови нужди да сключват нито договор за доставка, нито договор за  кредит, нито договор за абонамент за такава енергия.
Законът за енергетиката от месец декември 2003 г. също изисква сключването на двустранен договор за продажба на топлинна енергия със страни: предприятието, което има право да продава топлинна енергия за битови нужди на гражданите и гражданина-потребител на такава енергия.
Този закон също не допуска нито договор за доставка, нито договор за  кредит, нито договор за абонамент за ползването на топлинна енергия за битови нужди.
Но, за да продаваш топлинна енергия, трябва да имаш право на това.
А това право се определя от предмета на дейност на юридическото лице, отразен в Решението за вписване на съответното търговското дружество в съда, издадено въз основа на Устава на съответното юридическо лице и другите изискуеми от Търговския закон приложения към документите за исканото вписване.
В случая и по Устав и по съдебна регистрация, и по документи на Агенцията по вписване при министерството на правосъдието, „Топлофикация София” ЕАД, няма в предмета си на дейност”продажба на топлинна енергия”.
Българският гражданин не е в състояние да изучи цялостно правния режим на регистрация предмета на дейност на топлофикационните дружества и законодателна уредба на въпросите, свързани с производството, преноса и продажбата на топлинна енергия на гражданите за битови нужди.
Това е служебно задължение на съда и по силата на чл.7 и чл.155 от ГПК, му е заповядано да разяснява този сложен и динамичен режим на страните.
Като посочва на „ищците” че нямат права да търсят суми за дейност, която не е включена в предмета им на дейност по Търговския закон и да не допуска образуването на граждански дела с незаконни искания.
седмо,
Служебното начало означава и това, че съдът , а не ответната страна-„длъжника” е задължена да предвижда,обяснява и разяснява правните норми на насочените към нея закони и правни действия, противоречащи на Конституцията на Република България.
Защото това е то, служебното задължение на съда по чл.7 и по чл.155 от ГПК.
Този чл.155 от ГПК! Този чл.7 от ГПК!
Как да допуснеш, че съда не е наясно с разпоредбите на прилаганите от него правни норми.И едва ли е така.
По-скоро, практиката е друга. 
Къде по-лесно, по удобно пък и  по-сигурно и главното неглавоболно е да се работи в синхрон с интересите на силния, на монополиста, на „Топлофикация София” ЕАД, на топлофикационните дружества в страната.
Практиката показва, че заявленията, подадени от монополиста „Топлофикация София „ЕАД по чл.410 от ГПК се разглеждат от съда като такива твърдения, при които още при завеждането им се приема,че вече имат силата на установено и присъдено от съда нещо.
Тоест, твърденията на монополиста в заявлението/заявленията по чл.410 от ГПК, се приемат  като негово вече утвърдено, отдавна категорично безспорно доказано, предварително ясно и предварително влязло в законна сила съдебно решение, макар и още не произнесено по конкретния случай.
Поради това, тези негови „ищцови”твърдения за дължими средства се приемат от съда като една незначителна формалност-преход, основание към една голяма res udicata.
Делата по чл.410 от ГПК,както и по чл.415 ал.1 от ГПК се провеждат формално за „длъжника” и позицията му, но достатъчно пристрастно спрямо утвърждаване на тезата на монополиста.
По този начин, по тези дела другата страна-„длъжника” бива лишена от възможността да се защитава, да брани вече нарушените си от „твърденията” на заявителя  и нарушавани в хода на процеса по чл.410 от ГПК,както и по чл.415, ал.1 от ГПК, законни права и законни интереси.
Такива действията на съда, по такива дела, го характеризират като пристрастен участник в преднамерен спор, който по закона той е задължен да решава безпристрастно.
Пристрастността е изразена/изразявана до такава степен, че се поражда убеждението, че съдът не съставлява част от независимото правосъдие на страната, а едва ли не, е придаден  в помощ на „Топлофикация София” ЕАД.
Нещо като особена, странна за съвремието ни, форма на институция за търсенето и решаването на вътрешно ведомствени спорове, предизвикани от твърдения за дължими парични вземания.
Какво от това, че тези процеси по заповедното производство по ГПК се приближават повече до формата и съдържанието на така наречения в римското право”формуларен процес”, отколкото до съвременния граждански процес.
Какво от това, че съвременният граждански процес е дефиниран между равноправни равнопоставени страни-участници!
Процес, в който съдът няма право да демонстрира симпатии и/или антипатии и с действията си да изразява съпричастие към предизвикалата спора страна-монополист.
Проявяването на последователен интерес и изучаване на начина, по  който се предизвикват и провеждат гражданските дела по чл.410  от ГПК, чл.415,ал.1 от ГПК и др. установява, че тези дела се комплектоват от служителите на съда по реда на формални изброявания на данни, вписани и раздадени в някакви листчета-„образци”.
С таблички и графички, както при тестовете.
От типа: Има ли заявление за заповед за изпълнение.Отметка-има.Има ли възражение.Отметка-има. Има ли иск по чл.415,ал.1 от ГПК.Отметка-има. Има ли по него отговор по чл.131 от ГПК/?!/.Отметка-има/или няма.
Именно за ”формуларния процес” от далечното римско право, е характерно това, че за провеждането му, е важно да се спази формата, докато съдържанието е без значение.
Очевидно, в тези своеобразни писмени „тестчета” за наличност или липсата на книжа по делата по заповедното производство, липсват графи относно данни за изпълнението на задължението на съда за това, дали искането на заповед за парично вземане не е в противоречие със закона /Конституцията, ГПК, останалите, действащи в момента на разглеждането на делото закони по темата за правно регулиране или с добрите нрави./виж чл.411,ал.2 т.2 от ГПК/.
В тези своеобразни листчета-„тестове” явно няма и графи относно проверката, която съдът е задължен да направи служебно по силата на чл.7 и чл.129, алинеи 1 до 6 включително от ГПК, на чл.411,ал.2 т.2 и др.от ГПК.
Очевидно липсват и графи дали в предмета на дейност на „твърдящия” са включени права да продава топлинна енергия, или има само право да я произвежда и преносва!?
Явно няма и графа относно това дали конкретната фирма-заявител има лиценз за конкретната дейност, за която твърди,че гражданите й дължат суми?
В сила ли е този лиценза /ако го има/ или е с изтекъл срок на действие, предхождащ с години подаването на заявленията по чл.410 от ГПК ?!По действащия закон, уреждащ дадените отношения ли е получен или е издаден по вече отменен закон ?!
Извън посочените в изложението на писмените бележки/писмената защита цитати на разпоредби от ГПК, тук посочвам още няколко важни цитати на разпоредби от Закона за съдебната власт, в сила от  1994 г., защото съгласно:
„Чл.13. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона.
Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.”
„Чл.107. Всеки съдия при първоначалното встъпване в длъжност полага следната клетва:
„Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона.Заклех се!

„Чл.110./1/Предложение второ”След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.
Чл.110./2/ Лицата, отказали да положат клетва, не могат да встъпят в длъжност.”
Всичко това характеризира съдията като длъжностно лице.

За огромно съжаление на българските граждани, за последните двадесет години съдебната институция не наложи чрез съдебната си практика безприкослов-ното/задължителното спазване на конституционните разпоредби от всички: държавните органи; обществените, частните организации, сдруженията и от гражданите.   
Чрез работата си в съдебната зала и посредством съдебните си актове не даде личен пример за спазването на конституционните норми от всички, с което не изгради и не възпита уважение към Основния Закон на Република България- Конституцията.

Следователно, в констатацията:
„Открит стои и въпроса относно извършената проверка на исковата молба, както и  за приложението на чл.129,ал.6 от ГПК във връзка с чл.6 от Закона за държавните такси, както и относно проверката по чл.411ал.2,т.2 от ГПК”,
на юридически език, кратко, ясно и вежливо се посочва, че
се поставя въпрос и за наличността на достатъчно основания за търсене на отговорност /дисциплинарна, имуществена и др./ на служебното-длъжностно лице-съдия, което не е изпълнило служебните си задължения, разпоредени му от закона.В случая-ГПК, Закона за съдебната власт и др.

В заключение,
предвид съществуващите впечатления, мнения, констатации, изводи и настроения, предизвикани и обусловени от дейността на съвременния български съд, разискването на въпросът с отговорността на съдебната институция пред обществото ни, явно е предстоящо.

                                                                                  Соня
22 юни 2012 г. гр.София


Няма коментари: